Над нас непоколебимо, право и стремително се вдигат високи върхове и смело очертават в небесния лазур голите си, скалисти, със сурова хубост чела. А още по-високо, над тия надменни гиганти, в гълъбовосиньото небе се вие бавно и спокойно орел - планински цар, с непостижим и смел полет.
Вчера ме зема и ме остави да скита, ще си каже тя, и ето… Тъжната история, която песента разправяше, отнесе ума му в тяхното село.
- Зависи от нагласата. Ако изляза просто да се разходя или да поспортувам, тогава е едно, но имам ли някакви други мисли в главата, тогава нещата придобиват съвсем друго значение.
Нощта мълчеше. Само щурците тихо и едногласно църкаха: Пенка, Пенка, Пенка… * * *
Боне се завайка около нея и не знаеше какво да прави. Нивата орана-недоорана се печеше на слънцето.
Облик Създаване на сметка Влизане Лични инструменти Създаване на сметка
Неговият вариант се нарича „Врана и лисица“. Историята разказва за врана, която си хапва сиренце на едно дърво. Лисицата идва, започва да ѝ прави комплименти и я моли да попее с хубавия си глас. Враната, поласкана, отваря човка да запее, сиренцето пада и лисицата го грабва.
Ето. Тъмни, шумнати храсти затулят кладенчето. В тяхната зеленина се белее Пенкиното хубаво лице, а по него минава с милувка мъжка ръка… Чужда ръка…
Тя отвори очите си. Дълбоко в нейния измъчен жален поглед гореше бесен ужас. Животното вдигна главата си и промуча отчаяно, но пак не можа да стане.
Даже показа един от редките случаи, в които е по-закачлива и се заяде с мен:
Тези и много други творби са били и са част от живота на поколения българи. Те радват и натъжават, разказвайки истории за бедния селски живот със своите ежедневни трудности, но и с винаги неугасващата надежда за един по-добър свят.
Едва ли се върза, че е случайност, но не реагира, така че просто ѝ взех горнището, свалих и моята блуза и панталоните и ги постлах, доколкото беше възможно, извадих презерватива, сложих си го, тя се събу през това време и започнахме чувствен секс – беше невероятно усещане!
Косата ѝ се влачела подире ѝ като копринена река и лъщяла като злато. Очите ѝ били черни като тая черна нощ и всеки, когото поглеждала, умирал от любов по нея.
— Какво замълча, ??????? Благолаж? Карай де — каза му Лазо, който трупна съчки на огъня и легна.